Технологиите за виртуална и добавена реалност са една от най-бързо развиващите се индустрии в света. Постепенно от скъпо струващ аксесоар за игра, те се превърнаха в любим инструмент за специалисти от сферата на науката, образованието, медицината и много други, като потенциалът и възможностите за приложение на технологиите продължават да се разрастват с пълни темпове.
Аксесоарите за виртуална и добавена реалност продължават да се използват широко в света на игрите и забавленията, с компании като PlayStation и PokerStars, които предлагат уникално VR изживяване за своите играчи. Затова и много хора ги възприемат като скъпи играчки, но това далеч не изчерпва техните възможности. Всъщност именно приложението им в сферата на науката се оказва истинският game-changer.
Използването на новите технологии се налага все повече в образованието, особено в така нашумелите онлайн курсове и електронното обучение. Методът вече е познат с термина “immersive learning”, което буквално може да се преведе като “потапяне в учението”. Благодарение на симулативните технологии, обучаващите са поставени в интерактивна учебна среда, в която могат да видят или да участват във възможни сценарии, които да им помогнат да научат по-лесно конкретно умение и техника не само на теория, но и на практика.
Подобно приложение чертае новото бъдеще на образованието, което очевидно е дигитално. “Преминаваме от ерата на информацията към ерата на опита”, смята Мая Георгиева, която е специалист в сферата на образователните технологии и разширената реалност (терминът, който обобщава виртуалната, добавената и комбинираната среда). Тя живее от години в Щатите и е съосновател на компанията Digital Bodies, която се фокусира върху влиянието на виртуалните технологии върху образованието и обществото. Българката често говори на национални и международни форуми за иновациите и бъдещето на образованието и консултира стартъпи в тази сфера. Още през 2016 г. тя организира “Академия за иновации в образованието” в родния си град Димитровград, където говори за тенденциите и новите практики в областта.
Използването на виртуална и добавена реалност може не само да ни помогне да възприемем по-лесно определени концепции и нови знания, а и да ни покаже неща, които не бихме могли да видим с просто око. Екип от NASA разработи VR модел на галактика от 4 милиона звезди, който визуализира тяхното движение и скорост по подобие на Млечния път. Симулацията разкрива на астрономите важни факти - групи от звезди, които се движат заедно, показват на учените, че са възникнали на едно и също място, по едно и също време, от едно и също космическо събитие, което може да ни помогне да разберем по какъв начин се е развила нашата галактика.
“Вместо да търсим в една база данни, а после в друга, защо просто да не отлетим дотам”, казва Susan Higashio, която е част от екипа, разработващ симулацията. Според учените, подобни иновативни методи могат да променят изоснови начина, по който специалисти от всякакви сфери могат да правят своите проучвания и изследвания, само благодарение на един VR шлем. “Защо това да не бъде инструмент за изследване, който да се намира на бюрото на всеки астрофизик?”, казва ръководителят на екипа Thomas Grubb.
Подобни проекти подпомагат развитието на науката и разбирането ни за света, и ни дават възможността да видим космоса отблизо, с чифт очила в собствения си хол.
Учени от Станфордския университет също разработиха проект с разширена реалност, като създадоха и специална за целта виртуална лаборатория за човешко взаимодействие (VHIL). Целта на лабораторията е да изследва интеракцията между хората и технологиите, и начина по който възприемаме и разбираме информация чрез виртуалната и добавената реалност. Изследванията се фокусират върху психологическия аспект на взаимодействието и проучват възможностите за използване на технологиите при лекуване на хора с различни заболявания.
Един от проектите на лабораторията е свързан с климатичните промени и влиянието на човека върху околната среда. Участниците в него са “потопени” в океана, където стават свидетели на преките последици върху подводния свят, които възникват вследствие на високите нива на въглероден диоксид във въздуха и увеличаването на киселинността във водата. По този начин те са по-добре информирани за наболелия проблем, а нагледното му представяне повишава нивата на емпатия и социална ангажираност.
Коментирането на тази статия е ограничено