КИСОВ, Стефан Иванов (12.XII.1849, Болград, Бесарабия – 24.XI.1915, София)

Военен деец, полковник. Произхождал от семейство на преселници българи от Елена, Завършил Одеското пехотно военно училище (1876) и участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Бил командир на 3-та рота от 2-ри батальон на руско-българската бригада. Проявил голяма храброст в боевете. Награден бил със сръбски медал за храброст. През Руско-турската война (1877-1878) командвал рота от 3-та опълченска дружина. Участвал в боя при Стара Загора и бил един от спасителите на Самарското знаме. Бил се на Шипка и при овладяването на силно-укрепения турски лагер при Шейново, при разбиване на черкезките и башибозушките сили при с. Садово, Бургаско и Кадърфакли, дн. Везенково, Бургаско. Награден бил с орден „Св. Владимир” – IV степен.

В Сръбско-българската война (1885) Ст. Кисов бил командир на 2-ри пех. струмски полк и на Брезнишкия отряд. В боя при Брезник (6. XI) командвал Изворския отряд, проявил се при атаката на Келташ и превземането на Пирот (15. XI). Награден бил с орден „За храброст” – IV степен. След войната бил назначен за командир на 1-ва пех. софийска бригада. Заради русофилските си убеждения бил преследван от режима на Ст. Стамболов и уволнен от армията. Автор е на мемоарни трудове: „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878″ (1902); „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885″ (1900) и др.

Книгата е в PDF