Количка

0 артикула

Категории

Блог статии

Вижте всички статии

Как науката ни помага да запазим разсъдъка си

 

 

Photo by Oleksandr Pidvalnyi/CC0

За щастие все повече и по-смело се говори за психичното здраве и как то влияе на живота ни.

Прекалено дълго човешката психика бе нещо, което се обсъждаше само зад затворени врати по време на научни конференции или терапевтични сесии.


Само че хората вече открито говорят за своите чувства и мисли, които доказано влияят на съня, здравето, работоспособността и социалните отношения.Едва преди дни Световната здравна организация обяви “бърнаута” или “умственото прегаряне” за професионална опасност, макар за него да се говори отдавна.
Положителното е, че колкото повече се говори за умственото здраве, толкова повече учените се впускат в неговото изследване, което вече дава резултати.

 

Майндфулнес

Photo by nicollazzi xiong/CC0

Популярният напоследък термин “майндфулнес” засега няма точен български превод, но най-близкото му значение е „осъзнато съществуване“, т. е., вместо да се пуснем по течението на живота чрез майндфулнес се стремим да сме не само физически, но и умствено съществуващи в нашето ежедневие.

Ползата от този вид медитация, който е далеч от традиционните представи за поза “лотус” в някое забутано планинско кътче, е че спомага за справяне със стреса, насърчава трезвото мислене, а някои практикуващи дори споделят, че майндфуленс им помага да се справят с физическата болка от хронични заболявания.

Всъщност идеята за майндфулнес съществува и е фундамент в източните учения от векове, но едва наскоро науката се зае да обясни защо и как майндфулнес ни помага да запазим разсъдъка си.

Дори наскоро в едно от най-авторитетните издания Psychology Today, известният в средите психиатър Джъдсън Брюър започва своя статия така: „Какво си представяте, когато чуете „майндфулнес“?

За много това е изображение на йогист или на Буда… За други е приложение за телефон или фитнес център. За мен е наука“.

Джъдсън споделя, че като учен е „впечатлен от увеличаващите се доказателства“, че майндфулнес работи. А защо работи може да обясни неврологията.

 

Невропластичност

Photo by Pixabay/CC0

Обяснението на д-р Брюър относно механизма на майндфулнес се базира, както много от психологичните процеси у човека, на еволюционни процеси започнали преди хиляди години.

Накратко, Брюър обяснява, че така както много от нас инстинктивно посягат към храната в стресови ситуации, така редовното практикуване на майндфуленс ни помага да разпознаем и възпрем вредните навици, към които се обръщаме за временен лек от неприятни изживявания.

А за това как точно се създава този рефлекс на осъзнаване науката отново има отговор.

Тук той се нарича „невропластичност“ или способността на мозъка да създава нови връзки между невроните през целия живот на човека.

Това означава, че хората сме буквално способни да променяме „окабеляването“ на нашите мозъци, а оттам и начина, по който те реагират на ежедневието ни.

Предразсъдъци

 Photo by Pixabay/CC0

Освен за справяне със стреса, който може да се породи от всякакви ситуации и да се отрази на всеки аспект от живота ни, науката може да ни е в помощ и за онези хронични състояния, които на пръв поглед изглежда идват от нищото.

Освен че е сред най-добрите жени-покер играчи в света Лив Боерее е и дипломиран астрофизик, като впускайки се в света на покера, тя не загърбва и науката.

Напротив, Боере е канена редовно да изнася лекции по университети, както и в световноизвестния формат TEDx, а също така поддържа блог, на който публикува интересни статии от света на науката.

Как изобщо това е свързано с темата на този пост?

Кариерата на Боерее е сред тези, които спокойно можем да наречем високостресови, а на всичкото отгоре Лив споделя в последния си пост, че от 13 годишна страда от хипохондрия-състояние, при което човек си „открива“ симптоми на болести, без всъщност да ги има.

Боерее е вече на 34 като споделя в блога си, че благодарение на покера и науката, е успяла да подобри хипохондрията си, както и уменията си да разсъждава.

В поста си Лив се базира на Теоремата на Байес, която се използва за да се изчисли вероятността да се случи дадено събитие.

Освен това Боерее споменава и физическите прояви на “когнитивни заблуди” базирани на предишен опит като нещо, което трябва да вземем предвид за да преценим ситуацията с перспектива. Например стискането на челюстта, когато нова ситуация или човек ни напомнят за предишни неприятности.

Като обобщение, чрез поста си Лив ни съветва да опитваме да гледаме по-рационално и балансирано на нещата, които ни стресират, като се замислим дали не придаваме на подобни моменти повече тежест отколкото заслужават.

 

 Photo by Pixabay/CC0

Така както не бива да чакаме физическото ни здраве да се влоши за да му обърнем внимание, така и умственият баланс трябва да бъде приоритет в ежедневието ни. Физиката и умът са едно цяло и неслучайно все по-често се говори за холистични лечения-такива, които взимат под внимание не само физическите симптоми, но и психологическите такива.

И докато не всяко модерно движение в тази област е подкрепено от научни доказателства, засега науката стои твърдо зад “майндфулнес” или “осъзнатото съществуване” към което спада и съветът да сме по-рационални в преценките си.

 

 

 

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари